История на килимарството

История на килимарството

Историците обаче единодушно са на мнение, че килимарството води началото си от Централна Азия преди повече от 8 хил. години и е свързано най-вече с номадската култура на племената живели по тези земи. Килимите са използвани за постелки на пода, покриване на колиби и шатри, вътрешни прегради, за направа на седла на коне, чанти, люлки за децата.

В началото си те са създадени за задоволяване на жизнена необходимост и удобства. По късно започва втъкаването на различни фигури и мотиви, материала се боядисва с треви и билки. Килимите придобиват арт стил, на тях се гледа като на изкуство, развива се тяхното културно значение.

Придвижвайки се в различни посоки и контактувайки с различни племена и култури, номадските племена разпространяват автентичната технология за изработка на килими в почти цяла Азия - от Сибир до Индия.

Едни от най-известните със своето високо качество и красиви мотиви и до днес, са Персийските килими, а традиционното килимарско изкуство от Иранските провинции Фарс и Кашан е включено в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).

Въпреки това историята ни е оставила малка следа в планината Алтай, южен Сибир, където през 1949 година, руския археолог Руденко открива находка на добре запазен килим в гробницата на скитски принц в Пазарък.

Килимът датира от 5 в.пр.н.е., носи характеристиките на Персийски килим – той е изцяло вълнен, изработен със симетричен двоен възел, използван и до днес при тъкане на персийски килими. Техниката на тъкане и богатата живописна орнаментика говорят за една продължителна история на килимарството. Пазъръкският килим е запазен почти изцяло и се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург.

В багрите на килимите е втъкана цялата незаписана история на стремежа на човека към красота и уют. Те са отражение на представите за света, на вярванията и обичаите на предците ни.